Предполагам знаете продължението на поговорката. Сетих се за нея след като разговаряхме с колежки наскоро на обяд и така се завъртя разговора, че едната разказа вица за попа, а той е следният:   Голямо наводнение се случило, всички хукнали да се спасяват, дядо поп обаче си мисли, че трябва дядо Господ да го спаси, защото нали са тъй да се каже биз-бизе, в един бизнес де. Минават хора кой с лодка, кой със сал и му казват „Хайде, идвай дядо попе” . Той обаче казва „Мен дядо Господ ще ме спаси”. Минали така доста хора да го спасяват – той обаче – Не! Чака дядо Господ да го спасява. И така накрая дядо поп се удавил и отишъл на небето. Срещнал Господа и го питал защо не е искал да го спаси. Дядо Господ се зачудил „Как да не съм искал? Я, колко много хора ти пратих !?!”   Сега предисторията– три от колежките, с които бях си „ергенуват”, че не ми харесва думата „момуват”. Вицът се появи в контекста на този разговор в смисъл, че дядо Господ си знае е работата и когато му дойде времето …. Едната каза „То не че не „праща”, ама …” Питам я „Сигурно като количество добре ги праща, но нещо куца с качеството?” Посмяхме се – да, правилно съм се досетила, причината била в качеството. „А да не би ти да си прекалено придирчива?” – пак питам. И това било вярно. Ами както се казва –„сърби, боли, драго ми”.   В случая не говоря само за „любовната проблематика”. Ако се замислите – Господ постоянно праща разни хора около вас. Непрестанно се срещате и разминавате с различни хора. Те по правило не са само добри или само лоши. Няма черно и бяло – всичко е оттенъци на сивото. И въпросът е доколко импонират на вашата същност и душевност. Доколко между тези всички хора, които са ви „изпратени” можете да откриете тези, с които ви е приятно да общувате. Не казвам да ви осмислят живота, това си е лично ваша работа и няма кой друг да го направи. 

Четох и една хубава мисъл „Никога не се лепвай за живота на друг човек, защото не знаеш на къде може да се запъти горкият глупак”.Всеки си живее собствения живот, но не е без значение каква е „компанията” около него. А по-добре е, ако се чувства самотен да се замисли дали изобщо им дава шанс на тези хора наоколо да достигнат до него или просто не се е „заключил” и не е метнал ключа някъде …

Харесват ми размислите ти :)

Гледам обаче много-много да не се замислям, а да си живея живота. Че няма време... :)

дали тоя дядо поп не е имал кахъри с баба попадия, та затова да е решил да откаже помощта... :) Или владиката, който се вози в мерцедес, да не му е плащал достатъчно... Или... Ама айде, че животът, дето викаш, трябва да се живее, а не да се умува ялово за това и онова.

Много свежо си написала всичко!

на глупав коментар не се дава отговор:)))

Отговор са дава като има въпрос, а ти си дал констатации и то правилни :) Освен "Браво" и после "Благодаря", какво друго да кажа ... ? :)))))

:))))))))))))))))))).............!!!!!!!!!!!!!!!

Ти си от малкото хора, за които чувствам, че никога не мога да им се разсърдя. Как така?! И откъде накъде?!

Много приятни мигове с чудото, наречено "живот"!!!

"краставите магарета" се надушват :)
Приятни мигове и на теб! :)