Блогът на laura :: Кърджалиецът Красимир Иванов, който провали закриването на Първия фестивал на италианското кино в ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.06.2016 23:19 - Кърджалиецът Красимир Иванов, който провали закриването на Първия фестивал на италианското кино в България

Автор: laura Категория: Тя и той

Прочетен: 2296 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.06.2016 15:16

По-голям конфуз на живо не си спомням да съм гледала в сравнение с провалената церемония на закриването на фестивала вчера.
Българската първенющина взе връх над здравия разум и в желанието да има червен килим и фукня, се завърши с тотално фиаско вместо обещаната гала-вечер и пищна церемония. Да, бяха сложили бутафорно копие на Давид на Донатело пред театъра „Иван Вазов“, червен килим също, но с това приликите с кино-събитие се изчерпват.
Този господин, който съм споменала в заглавието едва ли сте го чували. Но тъй като се беше изтъпанил там като някакъв си координатор, после видях в едно писание, че и продуцент бил, би следвало да е прокоординирал нещата и всичко да тече по мед и масло. Да, ама не!
Всъщност с него се сблъскахме на входа, когато решихме да влизаме в театър „Иван Вазов“ вече след 19 часа, след като мотаенето и снимането на псевдо-известни светски личности отпред на червеното чердже все още продължаваше. Като ни зърна да се качваме по стълбите отпред, той се лепна за нас да ни пита къде отиваме, имаме ли билети или покани. Казва ни, че ако сме за представление в театъра трябва да минем покрай сградата и изобщо се държа като някакъв пазач. Питам го кой изобщо го е упълномощил да иска на хората покани или билети, той казва, че има право на това, защото е КООРДИНАТОР на събитието. Имах в чантата 2 покани, но не бързах да ги показвам на човек, на когото това не му е работа, а просто досажда на хората в желанието си да се прави на важен. Има си вътре разпоредители за целта, не може всеки да се изтъпани и да ти иска поканите, откъде-накъде?! Понеже ми омръзна безсмисления разговор с новоизпечения разпоредител, му показах поканите да се поуспокои. Питам го защо с нас се е захванал и той нагло отговаря: „Защото вие ми попаднахте“. Ако не бяха белите му коси, бих казала че това е отговор на пъпчив тинейджър-хулиган. През това време други хора започнаха да влизат през вратата, питам го защо не ги спира, той отговаря, че били за театъра. Ами защо на нас тогава ни обяснява, че трябва да заобикаляме, го питам. Изобщо пълна тъпотия, спря после едни хора, само защото го гледахме какви ги върши, пълен цирк!
Както и да е, той се разкара и ние влязохме, там пак трябваше да чакаме, защото още не пускаха в салона. После разбрахме защо…
Започна церемонията, бяха поканени доста официални лица от булгарска и италианска страна, както и посланици, залата не беше съвсем пълна, въпреки че навсякъде казваха, че поканите са свършили. Явно не са канили когото трябва  Или пък който се интересува.
Музикалните изпълнения бяха приятни, но озвучаването нещо не беше в ред, защото звукът беше доста силен, грачещ и дразнещ. Не можахме да се насладим на музиката, въпреки че хората доста се постараха.
След това официална част – поканиха на сцената италианския посланик, заместник кмета на София, представител на фондацията Тициано и накрая и изпълнителя на главната роля във филма, който предстоеше да гледаме „Марина, Марина“. По време на речите издъхна един от микрофоните на сцената, което пообърка нещата, защото за преводачката нямаше микрофон и преводът стана доста тягостен. После и донесоха един мобилен микрофон, но гостите вече си говореха само на италиански без превод и кой разбрал, разбрал… Както и да е, беше дразнещо, не знаехме още, че големият гаф тепърва предстои.
Вече е към 20.30 и е крайно време филмът, заради който сме се събрали да започне. И той започва – но само визуално, няма звук а един субтитър на български седи там замръзнал и не мърда, въпреки че нямото действие тече…. И още тече….чакаме да се оправи, но не би! Започваме да пляскаме, за да се усетят хората от апаратната, че нещо не е в ред. Усещат се накрая, спират филма и светват лампите.
Идва Искра Ангелова, която се изявява като водеща и обяснява, че ще тръгне след малко филма.
Явно затова е било в началото забавянето на церемонията и не пускаха хората 15-20 минути след 19 часа. Не са им вървели нещата с филма от самото начало. Но кой изобщо е дал идеята закриването да е в театъра?! Нямам спомен изобщо някога там да са прожектирали филм, дори и през миналия век. Може да има пръст нашия приятел продуцента-координатор при избора на място, иначе какво продуцира и координира?...
Да, но филмът се заинатява и не тръгва… Хората започват да излизат… Настава суетене отзад…
Минават двайсетина минути. Публиката остава на половина. Френският посланик със съпругата си също излиза…
Излиза представителят на фондация Тициано г-н Джанфранко и обяснява, че това не е кино, а е театър и затова има проблем и т.н. Суетенето продължава…
Хората продължават да напускат салона… Френският посланик със съпругата обаче е железен и се връща оптимистично. Ние също чакаме все още, макар и не толкова оптимистично …
Става вече 21 часа и 17 минути, Джанфранко излиза да обясни отново, че това не е кино и пр. Това вече го знаем. Обещава, че след 5-10 минути работата ще тръгне… Чудя се през това време каква работа е свършил нашият човек координатора, за да няма едно нещо, което да е в ред – озвучаването, микрофоните, записът на филма…, а тръгнал да дебне хората на входа, за която цел имаше поне 4 млади момчета – разпоредители. Да се беше засрамил поне от белите си коси и да не върши дивотии

Нагоре