Постинг
18.01.2009 17:15 -
Ода за Него
Напусна ме. Съвсем неочаквано. Толкова бях свикнала с него и мислех, че това няма никога да се случи. Докато смъртта не ни раздели. А какво стана… Много ми е мъчно, защото той беше последният. А и е бил с мен повече време от който и да било друг. При това всеки ден, като се замисля, оказва се, че никой друг не е бил толкова време с мен. Дори родителите, близките или приятелите ми са с мен в определени периоди от живота ми. Пък и на са били с мен денонощно. А той беше и ми служеше съвсем вярно и всеотдайно. И отгоре на всичко не беше длъжен да го прави. Можеше да ме напусне много отдавна, както направиха и останалите. Но не! Той остана, не знам защо – просто съдба. Надмина себе си неколкократно, как успя не знам. Дотолкова бях свикнала с него, че го приемах съвсем нормално, а не като някаква аномалия. Споменавала съм за него и хората се чудеха “Ама не може да бъде!” Явно може, колкото и странно да е. Тоест беше. Вече го няма. Отиде си окончателно и безвъзвратно. Сега трябва да му подсигурявам заместник. Няма начин – природата празно не търпи. Ееееех, мъка , мъка…. Направо ми се къса сърцето като знам колко ще ми е трудно без него – особено в началото. Но ще се справя, горе главата! Нямам друг избор просто, животът продължава.
А, за малко да забравя – одата е за последния ми млечен зъб, който ме напусна вчера. Амин!
RELAX_16 - шарен свят...а ние минаваме п...
Родителите на Христо Стоичков се отрекох...
Той умря за мен. Аз живея за Него.
Родителите на Христо Стоичков се отрекох...
Той умря за мен. Аз живея за Него.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене