Спомняме си Мерилин, обичана от всички като американската мечта. Мерилин – руса и красива, с онова сладко детско чуруликане, спретната и чистичка, каквито изглеждаха задните дворове на Америка. Тя беше нашият ангел, добрият ангел, хранител на мъжките копнежи. А томителният зов на страстта резонираше в тялото й като кадифен звук в изваян сякаш от мрамор инструмент. Мъжете на пет континента, познали любовта мечтаеха за Мерилин. А пъпчивият тийнейджър стиснал за първи път шланга да зареди колата, си представяше Мерилин, защото нейният образ даряваше и освобождаваше. ”Страдивариус” в еротиката. Пищна, щедра и ведра, покорна и нежна, та дори и най-посредственият музикант забравяше за бездарието си, разтворил се в магията на съвършената цигулка с думите, написани от лечителката Мери Бейкър Еди “Божествената любов винаги е удовлетворявала всяка човешка потребност. Мерилин отправя своята молитва към теб завинаги “(за първия и навярно таен любовник). А ако заменим любовта със “секс” ще открием подтекст в това многообещаващо послание. Усмивката на младата звезда сякаш казва “Сексът с Мерилин Монро удовлетворява всяка човешка дейност.” Тя внушаваше чувството, че да се любиш с нея е все едно да потъваш с лекота в сладост и да искаш да изпиташ всички наслади на извисяването към небеса от нежност, където плътта ще получи отново своята цялост. Тя не очакваше нищо в замяна. Тя не мамеше със страстните глъбини на брюнетките, които обвързват с кръв, с обети до живот и със стихийна мъст, ако отвърнеш с изневяра на страстта. Напротив Мерилин подсказваше, че сексът може да е заплаха с други, но с нея беше като сладолед. Вкусиш ли го с нейните сетива, колко приятен и сладък би бил нежният и споделен блян на плътта.   В началото на нейната кариера по времето на “Асфалтовата джунгла”, когато сластното й личице изплуваше на екрана както сочна прасковка се разпуква точно пред очите ни, тя ни напомняше за нова любов в очакване между чаршафите сред изненадващо свежия дъх на необичайно страстна утрин сякаш току-що бе излязла напълно облечена от кутия с шоколадови бонбони за деня на Свети Валентин. Апетитна и неустоима с дълбоки извивки на тялото, изписващи сами думите по рекламни плакати, но без да таят заплаха от неизвестното, само мамещи да превърнат любопитните пръсти в най-щастливите десет пипала. Сексът наистина бе сладолед за нея “Вземи ме”- шепнеше усмивката й- “Аз съм щедростта, аз съм щастието, аз съм ангела на желанието, ще видиш.”   Как безмилостно се разбиха мечтите на цялата страна, когато ангелът умря от свръхдоза, дали е планирала да се самоубие с барбитурати или го е направила, забравяйки случайно колко е взела, или краят й е бил причинен от нещо по-страшно, никой не може да каже…   Смъртта й бе обгърната в неяснота и съмнения, докато Хемингуей си отиде в гръм и ужас. Една по една започнаха злочестините на десетилетието – 60-те години на 20 век на кралете и кралиците на Америка. Като Джак Кенеди бе убит. След него Боби и Мартин Лутър Кинг, после Джаки Кенеди се омъжи за Аристотел Онасис, а Теди Кенеди падна от моста на Чапакундик. Коронясано от Хемингуей това десетилетие бе изпратено от Анди Уорхол. А призракът на смъртта на Мерилин обагряше с лавандулов контур драматичния американски дизайн на “шейсетте”, който през погледа на историята успя само да докара Ричард Никсън до прага на имперската власт. “Романтиката губи облога”, напомня електрическия импулс, с който започна дългото шесто десетилетие, в края на което телевизията вече паразитираше върху отделителната естетика на преситения от наркотици търбух на Америка.                                                                                                                                              

                                                                      Норман Мейлър

Подбрано е с вкус.

но както виждаш няма много ценители на изящното :)